Бинка: Да разкажеш приказка за мълчанието

Документален филм
Режисьор: Елка Николова

Бинка: Да разкажеш приказка за мълчанието е филм за първата жена-режисьор в България и нейния забележителен живот в киното. По време на 40-годишната си кариера Бинка Желязкова (1923), наричана “непослушното момиче на българското кино”, преживява разочарованието си от комунизма, грубостта на тоталитарната цензура, драмата на спрените си ленти и меланхолията от дългите периоди на мълчание. Филмите й достигат до публиката далеч извън България на такива реномирани форуми като фестивалите в Кан, Москва, Брюксел, Берлин и Експо‘67 в Монреал. Проследявайки стъпките й в българското и световното кино филмът ще се опита да разчупи мълчанието, обгърнало режисьорката след 1989 година и ще ни доближи интимно до един изключителен творец.

РЕЖИСЬОРСКИ КОМЕНТАР

В основата на този филм е идеята за противоречието между новото и старото, между детството и зрелостта, между мълчанието и бъркотията на хаоса, между конформизма и запазването на идентичността, между липсата на глас и безсмисленото говорене. Творчеството на Бинка Желязкова съдържа всички аспекти на тези противоречия и филмът ще се опита да ги улови и анализира.
Основната тема е мълчанието - то занимава Бинка Желязкова през целия й творчески път. Каква е материята на мълчанието? Защо мълчим? - тези въпроси неизменно си задава Бинка Желязкова, във всеки свой филм. Мълчанието е директно свързано и с личната съдба на режисьорката, която често бива наказвана заради дързостта да задава въпроси. Отговорите, които получава са различни: “Мълчанието е злато; мълчанието е глупост; мълчанието е...".

Самата личност на Бинка Желязкова е пълна с противоречия. Съществуват две основни мнения, когато се заговори за нея: от една страна са тези, които безкрайно я обичат и познават и я описват като нежен, чувствителен човек, неостаряващ романтик. А тези, които са били повече странични наблюдатели, я свързват с начина й на работа, с многото дубли, с неизбежния й перфекционизъм, с нейната строгост и недостъпност.

Резултат на това противоречие е и създалата се митология около името й, подхранвана от нейното оттегляне от киното и малкото й публични изяви - особено в годините след 1989. Участието й в съпротивата и членството й в комунистическата партия, на която тя дръзва да се противопостави, създават още повече драматизъм и изострят любопитството към нея.

Друг аспект на това противоречие е съдбата й в българското и световното кино. Докато в чужбина Бинка печели награди и успешно участва на международните фестивали в Москва, Кан, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари у дома отношението към нея не винаги е благоприятно. Награждаването й с ордени често е последвано от спиране на филмите й, от забрани за работа, от уволняване от киностудията, от продължително мълчание.

И така, историята на Бинка Желязкова дълго остава неразказана… Този филм е опит да се постави началото на тази история. Целта му е да представи Бинка на по-младото поколение, но също и да провокира интерес и дискусии за нейните филми от съвременна гледна точка. Казано иначе - да приобщи зрителите към духовните търсения на Бинка Желязкова.