Бинка Желязкова

Бинка Желязкова е родена на 15 юли 1923 година в Свиленград. Завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство в София през 1951. След дипломирането си започва работа като асистент-режисьор във филмова студия “Бояна”. Първият й филм е “Животът си тече тихо…”(1957), заснет съвместно със съпруга й - сценариста Христо Ганев.

В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е една от малкото жени-режисьорки в света, снимащи игрално кино. Кариерата й се развива в периода на т.н. “социалистически реализъм” в българското изкуство, наложил задължителното присъствие на положителените герои и нормативната естетика на безконфликтността. Филмите на Бинка Желязкова обаче често се разминават с тези догматични схеми и с това предизвикват гнева на цензурата.

Режисьорският стил на Бинка Желязкова е силно повлиян от неореализма и Френската нова вълна, както и от руското кино. Поетичната визия и метафоричност на филмите й често карат критиците да сравняват нейния киноезик с този на Фелини и Тарковски. Експресивният й режисьорски стил, перфекционизмът в работата и неконформизмът на поведението й й спечелват прозвището “ непослушното момиче на българското кино.”

Филмографията на Бинка Желязкова включва 7 игрални и 2 документални филма. Четири от деветте й филма са спрени от цензурата и достигат до публиката едва през 1988. Тя е председател на българската секция на КИВИ /Международна организация на жените, работещи в киното, създадена през 1989 в Тбилиси, занимаваща се и с благотворителна дейност/. След падането на комунистическият режим в България през 1989 Бинка Желязкова престава да прави филми. Скоро след това тя напълно се оттегля от всякакви публични изяви.

Filmography

Животът си тече тихо... - 1957, игрален, 120 мин, 35мм, черно-бял
Режисьори: Бинка Желязкова и Христо Ганев

А бяхме млади - 1961, игрален, 110 мин, 35 мм, черн-бял
“Златен медал” на МКФ, Москва, 1961
Наградата “Старите обувки”, на МКФ в Картахена, Колумбия, 1964

Привързаният балон - 1967, игрален, 98 мин., черно-бял
Участие в Експо’67, Монреал, Канада
Специална прожекция на МКФ, Берлин, 1989

Последната дума - 1974, игрален, 110 мин, цветен
Официална селекция на МКФ, Кан, 1974
Наградата “Фемина”, МКФ, Брюксел, 1976

Басейнът - 1977, игрален , 140 мин, цветен
“Сребърен медал”, МКФ, Москва, 1977

Голямото нощно капане - 1980, игрален, 152 мин., цветен
Специална прожекция на МКФ, Кан, 1980

Лице и опако - 1982, документален, 136 мин., черно-бял
Неизлъчван

Нани-на - 1982, документален, 61 мин., черно-бял
Неизлъчван

Нощем по покривите - 1988, игрален за ТВ, 140 мин.
Наградата “Златна ракла”, Международен фестивал на телевизионните филми, Пловдив 1988